Слънцето бавно се подава из зад хоризонта.
Пурпурно червено небето точно започва да се просветлява,
а морската вода отразява възхода му.
Вятъра духа в лицето ми. Усещам миризмата на утрото,
чувам тътена на разбиващите се вълни в рифа под мен.
Седя на една скала и съзерцавам земната красота... Блаженство !
Умореното ми тяло и изтързаният ми ум ме болят.
С всяка секунда и всеки удар на вълните, силата започва да се връща в мен.
Всяко пулсиране на сърцето ми ме изпълва с живот.
Всяко вдишване ми дава увервност.
Меките слънчеви лъчи огряват кожата ми,
усещам как топлината се разлива в мен.
Усещам как ме изпълва с радост и любов.
Вече знам, че през този ден ще се случи нещо вълшебно, нещо не естествено.
Сигурен съм, че ще успея да устоя на всички премеждия през деня,
на цялата болка и апатия, които ще срещна днес. Ще успея да остана !
Не днес, не и утре, а за вечността.
Същото както тази скала, която е обляна от вечната вода, ден след ден.
Аз ще бъда пристъна,
аз ще бъда вечноста,
Не ще има сила, която да ме премести.
Aз ще се меня, но ще оставам все така щастлив за вечността !

Обет на смъртта


Булото на нощта се спуска бавно над деня,
студа започва да се просмуква в плътта,
после докосва твоята душа,
продължавайки през нощта.
Целта й е една,
да вземе тоята съдба!

Усещаш как дъха се изплъзва сега,
без да можеш...
без да можеш да го спреш.

Нощта те обгръща, светлината се топи, образите бледнеят,
а силата изтича като вода.
Безнадежността е еднинственото нещо,
което ти остава сега.
Искрицата живот, те напуска.

Блясаци, смях, лудост...
...спомени.
Един по един виждаш образите
от собствения си път.

Надеждата да спечелиш е нищожна,
също толкова колкото си и ти сега...

Няма я душата...
Няма я плътта...
Няма я любовта...

Остана единствено самота...
Ти и тя...
Слети в безкрайността...

Смъртта е тази, която те утешава сега.
Само тя и вечността...
Обещай ми сега,
че аз и тя
ще вървим,
ръка за ръка...

Проклятие

Моята душа е прокълната, вече съм сигурен в това. Минаха толкова много години и за мен все няма покой, все се оглеждам и имам чувството, че нещо не е като трябва, че не съм на правилното място. Не мога да намеря дом, уют или сигурност никъде. Спокойствието е просто една илюзия, която успявам да си създам за един мимолетен момент, откраднат от хаоса.

През целия си живот съм имал чувството, че всяко мое решение се наказва, независимо дали е добро или лошо, правилно или грешно. Постоянно се случва така, че аз плащам за нещо, за някакви минали грешки. Постоянно ми тежи това чувство за вина, за неизбежност и не мога да получа прошка. Опитвал съм толкова много пъти, толкова различни неща, водя се от добрината, придържам се към милосърдието и любовта. Винаги помагам, винаги съжалявам, винаги съм съпричастен и винаги чувствам вина.

Години наред се опитвам да измия тази вина с нови постъпки, правилни постъпки,постъпки водени от добродетелите на човечеството. Всяка вечер се моля за покой, но той още не ме спохожда !
Какво толкова ужасно съм причинил, че още не мога да изкупя вината си.  А дали тази вина е моя или нечия друга ? Дали не е от изминал живот или ужасно проклятие тегне над мен.

Чувствам се като ангел, които плаща за грешките на всички като човек, които преглъща всичко в името на нещо, което не разбира или само се надява да съществува с някаква по висша цел.

Не получавам прошка, а я търся толкова много, желая я толкова силно. Търся спокойствието, а то все ми се изплъзва, всеки път когато се протегна към него, то се стопява като сянка в мъглата, като дим от комина.

Вярвам, че заслужавам всичко това, не знам защо, но го вярвам. Моля се само за прошка, за каквото и да съм сторил сега или преди или може би ще сторя в бъдеще. Живота на мъченик си избирам и не знам защо. Вълк с ангелски криле ще бъда.

Живота

Изминаха толкова много луни, толкова много зими, че вече забравих какво беше детската свобода.  Онова чувство, че всичко е просто и лесно, че няма нищо трудно, всичко е поправимо. Без напрежение, без последствия, без стрес и паника. Онова чувство, да !
Всяка нощ ме променя, всяко утро се събуждах различен човек от вчера, всяка вечер заспивах по-мъдър от вчера, всеки ден се уморявах  все повече. Всеки ден беше ново изпитание, беше нова грешка и ново урок, които трябваше да усвоя. След тези хиляди изминали дни, аз научих хиляди и повече нови неща, дори и днес продължавам да уча, ще уча и след още хиляди дни и никога няма да спра Мъдростта е моята цел, а живота е цената, която трябва да платя.

Живота е ... не мога да го обясня. Има моменти, в които го проклинаш от дъното на душата си, но има и секунди, които не можеш да забравиш до края на живота си. Живота е един, той е най-ценното ни нещо. От всеки зависи как ще го изживее, какво ще остави след себе си , какво ще постигне, ще направи ли света едно по-добро място за всички останали.
Живота е концепция. Той може да бъде война, може да бъде игра, може да бъде полет, може да бъде пътуване, може да бъде всичко, което човек успее да сътвори от него. Живота е вдъхновение ! Той е чистата свежест, надеждата, светлина, всичко, което ни обгражда и изгражда. Човек е всемогъщ ! Ние може да даряваме живот, живот, които ние може да оформим по наше желание и разбиране. Ние може да постигнем всичко.
Живота е един и е вълшебен. Оценете го !

Beleive in you

Още преди толкова години аз успях да те видя, да те пожелая и да успея да вникна зад маската, която си беше сложила... Дори и сега след толкова много време, след толкова много случки и промени, аз още смятам, че те познавам. Вярвам, че те познавам. Искам да те познавам. В мое лице винаги ще има огромната стена от подкрепа, която ще направи всичко по силите си, че и отвъд тях за да ти помогне, без значение от времето или разстоянието...Защото аз видях човека от отвъд...вярвам  в него, съзрях неговата красота, усетих неговата надежда, почувствах неговата топлина и изживях неговата тъга...

Благодаря ти !

Благодаря ти , че накара студеното ми сърце да забие още веднъж ! Без значение дали ще спре или не, ти му даде искрицата на живота дори и за един миг. Ти ме дари с живота и любовта. Напомни ми какво е да усещаш, да дишаш.
Твърде дълго бях мъртвец, твърде дълго бях студен труп, от твърде много време сърцето ми беше спряло да бие !
Дори и сега отново мога да застана лице в лице със страха, надявам се да го преборя, защото все още е останала една ограда, която трябва да премина. Дори сега съм в началото и края.
Благодаря ти за шанса, които ми даде.
Бях забравил какво са думите "моля те" и "съжалявам, "извинявай", за мен те бяха непотребни междуметия в човешкия речник. Благодарение на теб, те отново придобиха смисъл, но до кога ?
Надявам се да успея да взема това, което ми даде, да не го пропилея с лека ръка !
Както направих някога с любовта !

Земя

Аз съм земята, аз съм скалата, аз съм природата, аз съм живота !
Силата майката земя тече в моите вени, тя е част от мен. Като неин наследник аз съм метаморфозата, аз съм вечната суша, аз съм основата на живота и като татък мой дълг е да запазя всички нейни деца.
Всички добри и лошо деца, кръвожадни и тревопасни, силни и слаби, млади и стари, знатни и безименни.
Аз ще бъда пристана, на които ще може да се спрат, аз ще съм стената в дъното, аз ще съм гласът в главата.
Ще бъда и мъдър и стар като вечността и енергичен и засмян като утрешната зора.
Калта ще бъде моята кръв, гората ще е моята коса, скалата ще бъде моята кост, почвата ще бъде моя плът.
Аз ще бъда домът !

Телец