четвъртък, ноември 17, 2011

Бурята в ума

Когато затворя очи и се отпусна назад, се понасям в ураган от мисли. Той ме води навсякъде, в миналото, бъдещето и настоящето. Всичко изчезва и започвам да се скитам измежду всички избори, които съм направил и техните последствия. Всички малки неща, които са се случили, всички думи, които съм изрекъл, лъжите, които съм казал, целите, които съм постигнал. Търся отговора на въпроса "Ами сега! На къде?", дали сбърках, дали допуснах грешка, съжалявам ли...
Скитам се из собствените си мисли, из собствената си глава сам! Чуждите решения, нямат значение, препиядствията, трудностите, невъзможностите, всичко това е просто нещо, през което съм минавал, ще мина или минавам. Въпроса никога не е бил в решението на нещо, въпроса винаги е бил в резултата след него.
Живея, така сякаш не съжалявам, така сякаш съм живял вечно и сякаш го правя запоследно.
Боря се с желанията си, подтискам чуствата, всеки път когато им се доверявам, изпитвам болка...
Омразата, страха и болката са чувствата, които придобиха различно значение за мен, започнах да им се наслаждам, приех ги, те станаха част от мен. Част, която не харесвам, но знам че е вътре в мен. Това са чувства, които започнаха да живеят редом с въздуха, които вдишвам в мен, свикнах до такава степен с тях, че те изчезнаха за мен.
Болката е просто временен спазъм на мускулите и ули има, но тя винаги отшумява, страха е водещата сила на човечеството приета като мотивация, а омразята е чувството, което ти дава сили, сили да погледнеш живота в очи и да му кажеш "Хайде, де !"
Това съществуване е в пъна симбиоза с нормалното мислене и човешко отношение.
Ходи ръка за ръка, с любовта, надеждата и добротата. 
Този лош аватар ме кара да се будя нощем, кара ме да отблъсквам хората, кара ме да се защитавам, да се боря, да отвръщам, да не се предавам. Той ме пази...но защо не му се доверявам, та той е част от мен, също както инстнкта да дишам, да бягам, да викам...
Той е нещото, което може да ме доведе до успеха, на всяка цена, той е моята същност, той е моята сила, той е мен !
Урагана от мисли се завърта, всичко изпада в тъмнина. Отсреща стоят само две червени очи, усеща се кръвожадния дъх, а зад него има светлината...
Не се бори с природата си, просто я приеми...

петък, ноември 11, 2011

Linkin Park

Every step is another mistake...
I'm become so tiered...
I'm become some much like you...
Every step is another mistake... to you
But in the end it doesn't even matter...
I've tried so hard to be so close to you...
I've had to fall to lose it all...
I've put my trust in you...
And that's why
i regret so much...
What i've done...
it doesn't even matter...
But in the end, i don't wanna be ignort !

неделя, ноември 06, 2011

Не ме е страх !


Не ме е страх ! 
Просто съм притиснат.
Няма къде да отида,

Няма какво да направя!
Пропаста наближа...

 Хвърлих толкова много услия за да построя този мой свят, потъпквах и руших миналото си, отмятах се и забравях, падах и ставах толкова много пъти, печелих и губих...
Какво загубих ? Достойнството! Уважението!  Силата, волята и надеждата си...
Защо? Та нали сега отново съм пак тук! Пред поредния избор.
Нямам сили за това.
Чуствам се стар...изтощен... незначителен...безпомощен!
Имам нужда от внимание... обич... нежност и грижа!
Не ме е страх. 
Омръзна ми да бъда сам,
омръзна ми да се боря сам,
писна ми да бъда на всякъде за всеки
и никои никога никъде за мен...
Загубих приятелите си...
Спечелих само самота с това!
Не искам да избирам сам!
Не искам да продължа така, но не мога да спра сега!

сряда, април 27, 2011

Rise UP

It's time to rise up!

It's time to turn back
to all this shit around me.
This is not a story
this is not a history!
This is just the beginning
of the Spring!
It's our time...
it's our dreams...
It's our life!
Let's go get it boys
it's now or later,
but it's ours!

This is me!
Street Spirit !

събота, април 02, 2011

Снежната топка


       
Седя си сам на бара и пия бира... Да бе само дето преди час нито бях сам, камо ли на бара, но уви за бирата истина се оказа...Aerosmith…може би най-хубавата музика, на която човек може да пише. Часът е 03.05 2-ри Април...година без никакво значение! А цигарите започват да се превръщат в дефицит, което не е добре. Кола има, но само засега. Ще се наложи да прибегна до втората кутия. Седя си сам и пиша, за какво ли този път? За любовта ? Приятелството? Самота? Седя и си пиша само за сериозните неща. От доста време не съм исал, дали го умея още това ... е сега е добър момент да разберем. 
Няма нищо по-хубова от нощния размисъл.... за страста или  простота по света. Хах даже рима докарах! Има едно момиче сега..абе две са, всъщност въобще няма, ама тук идва въпроса за простотията. Господи започвам да звуча като Якоб. Та на темата:

Спокойствието е хубаво нещо, стига човек да не прекалява с него, както аз сега. Последните дни са спокойни и мудни без напрежение, без големи гафове, но къде е смисъла? Абе така е по- добре, ама кои ти да разбере.Та на въпроса за страстта, е да ама уви няма я вече тя. Изчезна и сега с всеки изминал път става по-трудно да я намеря. Дали в мен е проблема? 100%- да! Ужким човек на 20-сет нищо не разбира, ама не. Няколкото неща случили ми се ме накараха да претръпна. Дали ме е страх от загубата на това чувство? Да може би. Но какво пък, веднъж се живее. Ще рискувам, отново и отново... е поне така си мисля. Ще направя едно сравнение с една снежна топка. Тя ще е любовта на човек, която той може да дарява. Да, за тези които още не се разбрали, за момента мисля че моята снежна топка е разтопена и е останало само едно мъничко късче. Да ли не трябва да го изпратя някъде надалеч, на студено. Дали това би помогнао то отново да се превърне в голяма мека и красива снежна топка от първия паднал сняг или ще си остане осакатена. След като пробвам ще знам отговора, но не искам да чакам искам да има чудеса. Просто да се случват. Дали не мога да се наведа и да си направя нова топка! Още сега! 
Цигара 3-та : Ами ако при всеки мой нов опит да си направя тази топка, тя се разпада. Изплъзва се измежду пръстите ми. Снегът не е същият, ами ако взема къс лед от земята и той не може да се топи. Дали това не би променило нещо. А не трябва ли да се топи. Нима магията не е именно в това топене на снега, което показва топлотата и силата в отношенията?
Дали би помогнало да изчета някоя книга за тия неща? Не, как та нали точно аз мислих, че случките ми са виновни и опитът прецаква нещата. 
Мъдрецът казва: Просто намери своето място. Търси розите по пътя! Тук съм, ще ми пратиш ли ангел? В земята на сутришната звезда.
Ех, този мъдрец, дали думите му могат да бъдат така прости или всичко е една голяма конспирация целяща съсипването на човечеството.