И ето пак месеца се търкулва, всеки от нас бръчка нос и по задачи бяга, време няма.
Всеки от нас чака. Дума една.
-Хей, как си ? Kъде си ? Хайде да се видим.
-Добре, кога, къде?
И топят се всякакви разстояния, слънцето все пече или не, дали е обед или вечер късна е, час два ще си откраднем. Пак да се видим,
стари истории да си разкажем, бира ледена да изпием, па да се напием.
И едто идва пак студения ден, сив и скучен. И започваме ние минутки да крадем, в чакане на лятото горещо, на срещи безброй. Тогава нови истории ще създадем.
Ще викаме, ще скачаме , ще тичаме, ще се гоним, на пук на времето, на сбръчканите ни носове, счупените ръце и подгизналите вратове.
И ще си седиме ние в парка и слънцето ще спре, а ние ще викаме и ще се оплакваме от живота, защото това ще е откраднат миг.
Един миг.
Минутка след минутка, час след час, ден след ден.. и така ще започваме ние все по рядко да се виждаме, да викаме и да скачаме...до новата среща, кога ли ще сме ние пак четирима така?
