Скитам се из собствените си мисли, из собствената си глава сам! Чуждите решения, нямат значение, препиядствията, трудностите, невъзможностите, всичко това е просто нещо, през което съм минавал, ще мина или минавам. Въпроса никога не е бил в решението на нещо, въпроса винаги е бил в резултата след него.
Живея, така сякаш не съжалявам, така сякаш съм живял вечно и сякаш го правя запоследно.
Боря се с желанията си, подтискам чуствата, всеки път когато им се доверявам, изпитвам болка...
Омразата, страха и болката са чувствата, които придобиха различно значение за мен, започнах да им се наслаждам, приех ги, те станаха част от мен. Част, която не харесвам, но знам че е вътре в мен. Това са чувства, които започнаха да живеят редом с въздуха, които вдишвам в мен, свикнах до такава степен с тях, че те изчезнаха за мен.
Болката е просто временен спазъм на мускулите и ули има, но тя винаги отшумява, страха е водещата сила на човечеството приета като мотивация, а омразята е чувството, което ти дава сили, сили да погледнеш живота в очи и да му кажеш "Хайде, де !"
Това съществуване е в пъна симбиоза с нормалното мислене и човешко отношение.
Ходи ръка за ръка, с любовта, надеждата и добротата.
Този лош аватар ме кара да се будя нощем, кара ме да отблъсквам хората, кара ме да се защитавам, да се боря, да отвръщам, да не се предавам. Той ме пази...но защо не му се доверявам, та той е част от мен, също както инстнкта да дишам, да бягам, да викам...
Той е нещото, което може да ме доведе до успеха, на всяка цена, той е моята същност, той е моята сила, той е мен !
Урагана от мисли се завърта, всичко изпада в тъмнина. Отсреща стоят само две червени очи, усеща се кръвожадния дъх, а зад него има светлината...
Не се бори с природата си, просто я приеми...
