Седя си сам на бара и пия бира... Да бе само дето преди час нито бях сам, камо ли на бара, но уви за бирата истина се оказа...Aerosmith…може би най-хубавата музика, на която човек може да пише. Часът е 03.05 2-ри Април...година без никакво значение! А цигарите започват да се превръщат в дефицит, което не е добре. Кола има, но само засега. Ще се наложи да прибегна до втората кутия. Седя си сам и пиша, за какво ли този път? За любовта ? Приятелството? Самота? Седя и си пиша само за сериозните неща. От доста време не съм исал, дали го умея още това ... е сега е добър момент да разберем.
Няма нищо по-хубова от нощния размисъл.... за страста или простота по света. Хах даже рима докарах! Има едно момиче сега..абе две са, всъщност въобще няма, ама тук идва въпроса за простотията. Господи започвам да звуча като Якоб. Та на темата:
Спокойствието е хубаво нещо, стига човек да не прекалява с него, както аз сега. Последните дни са спокойни и мудни без напрежение, без големи гафове, но къде е смисъла? Абе така е по- добре, ама кои ти да разбере.Та на въпроса за страстта, е да ама уви няма я вече тя. Изчезна и сега с всеки изминал път става по-трудно да я намеря. Дали в мен е проблема? 100%- да! Ужким човек на 20-сет нищо не разбира, ама не. Няколкото неща случили ми се ме накараха да претръпна. Дали ме е страх от загубата на това чувство? Да може би. Но какво пък, веднъж се живее. Ще рискувам, отново и отново... е поне така си мисля. Ще направя едно сравнение с една снежна топка. Тя ще е любовта на човек, която той може да дарява. Да, за тези които още не се разбрали, за момента мисля че моята снежна топка е разтопена и е останало само едно мъничко късче. Да ли не трябва да го изпратя някъде надалеч, на студено. Дали това би помогнао то отново да се превърне в голяма мека и красива снежна топка от първия паднал сняг или ще си остане осакатена. След като пробвам ще знам отговора, но не искам да чакам искам да има чудеса. Просто да се случват. Дали не мога да се наведа и да си направя нова топка! Още сега!
Цигара 3-та : Ами ако при всеки мой нов опит да си направя тази топка, тя се разпада. Изплъзва се измежду пръстите ми. Снегът не е същият, ами ако взема къс лед от земята и той не може да се топи. Дали това не би променило нещо. А не трябва ли да се топи. Нима магията не е именно в това топене на снега, което показва топлотата и силата в отношенията?
Дали би помогнало да изчета някоя книга за тия неща? Не, как та нали точно аз мислих, че случките ми са виновни и опитът прецаква нещата.
Мъдрецът казва: Просто намери своето място. Търси розите по пътя! Тук съм, ще ми пратиш ли ангел? В земята на сутришната звезда.
Ех, този мъдрец, дали думите му могат да бъдат така прости или всичко е една голяма конспирация целяща съсипването на човечеството.
