Живота

Изминаха толкова много луни, толкова много зими, че вече забравих какво беше детската свобода.  Онова чувство, че всичко е просто и лесно, че няма нищо трудно, всичко е поправимо. Без напрежение, без последствия, без стрес и паника. Онова чувство, да !
Всяка нощ ме променя, всяко утро се събуждах различен човек от вчера, всяка вечер заспивах по-мъдър от вчера, всеки ден се уморявах  все повече. Всеки ден беше ново изпитание, беше нова грешка и ново урок, които трябваше да усвоя. След тези хиляди изминали дни, аз научих хиляди и повече нови неща, дори и днес продължавам да уча, ще уча и след още хиляди дни и никога няма да спра Мъдростта е моята цел, а живота е цената, която трябва да платя.

Живота е ... не мога да го обясня. Има моменти, в които го проклинаш от дъното на душата си, но има и секунди, които не можеш да забравиш до края на живота си. Живота е един, той е най-ценното ни нещо. От всеки зависи как ще го изживее, какво ще остави след себе си , какво ще постигне, ще направи ли света едно по-добро място за всички останали.
Живота е концепция. Той може да бъде война, може да бъде игра, може да бъде полет, може да бъде пътуване, може да бъде всичко, което човек успее да сътвори от него. Живота е вдъхновение ! Той е чистата свежест, надеждата, светлина, всичко, което ни обгражда и изгражда. Човек е всемогъщ ! Ние може да даряваме живот, живот, които ние може да оформим по наше желание и разбиране. Ние може да постигнем всичко.
Живота е един и е вълшебен. Оценете го !