неделя, февруари 28, 2010

Как така ?

Как ?

Как аз и ти различни били сме преди,
Дори сега между нас безна виси !
Как ти гледаш на живота,
Как аз различавам света.
„Желание” ти го наричаш,
А аз „подход” виждам.
„Жест” казваш ти,
„постъпка” правя аз.
„Случайност” различаваш сега,
За мен простта „сметка” е това.
На „чудото” ти се преклоняваш,
Аз усмихвам се доволно на „резултата”.
За теб всичко е толкова цветно и пъстро,
Нюанси от чувства и усещания,
При мен алгоритъм прост е това.
Щастие изпитваш ти,
А аз самдоволно се подсмихвам.
Пъстрият славей пее своита песен любовна.
Аналоговият часовник метално тиктата.
Каква песен ще е това между човека и робота...