Слънцето бавно се подава из зад хоризонта.
Пурпурно червено небето точно започва да се просветлява,
а морската вода отразява възхода му.
Вятъра духа в лицето ми. Усещам миризмата на утрото,
чувам тътена на разбиващите се вълни в рифа под мен.
Седя на една скала и съзерцавам земната красота... Блаженство !
Умореното ми тяло и изтързаният ми ум ме болят.
С всяка секунда и всеки удар на вълните, силата започва да се връща в мен.
Всяко пулсиране на сърцето ми ме изпълва с живот.
Всяко вдишване ми дава увервност.
Меките слънчеви лъчи огряват кожата ми,
усещам как топлината се разлива в мен.
Усещам как ме изпълва с радост и любов.
Вече знам, че през този ден ще се случи нещо вълшебно, нещо не естествено.
Сигурен съм, че ще успея да устоя на всички премеждия през деня,
на цялата болка и апатия, които ще срещна днес. Ще успея да остана !
Не днес, не и утре, а за вечността.
Същото както тази скала, която е обляна от вечната вода, ден след ден.
Аз ще бъда пристъна,
аз ще бъда вечноста,
Не ще има сила, която да ме премести.
Aз ще се меня, но ще оставам все така щастлив за вечността !