Деня и нощта се сменят в един вечен кръговрат. Времето непрестанно препуска ли, препуска напред без да забавя своя ход. Секундите се влачат, минутите изтичат бавно, часовете се протакат дълго, а дните летят бързо, месеците са само мимолетен миг в живота. След годни поглеждаме нии назад във времето и виждаме нашето минало, всички наши спомени, било то добри или лоши, всички наши избори, били те правилни или неправилни, всички наши радости и неволи, успехи и провали, само спомени.
Времето си върви и не пита: “ Имаш ли нужда от още ? ”
Всяка сутрин се будим с чувството за нов ден, ами стария за него мислим ли ?
Не !
Да !
Мислим, но кога ? Рано или късно всеки си дава сметка за нещата, които е направил и времето което е минало, пропиляно безвъзвратно. Времето е единственото нещо, ск оето един човек не разполага. То не се взема назаем, не се депозира в банка, за да му се трупат лихви лихви. Всеки има своето време, то е негово и на никого други. Човек сам решава как да го употреби, в безмислени спорове или малки стъпки.
