Есенна Буря

 

Навън вали, вятърът брули пожълтелите листа от клоните на дърветата. Вечерта иде със своята красива тъмнина, градските лампи, като малки жълти кръгчета, крехко светят в парка, а листата се веят ли, веят, в една красива есенна буря.
Живота бърза, последните останали хора, загърнати в дебели палта и омотани с топли шалове бързат към техните домове.
А вятърът брули ли, брули !
Нощта тиха и спокойна обгръща града, а малкият парк свети с крехката светлина. Дъждът вали ли, вали, а някой гледа през прозореца си простата красота. Скрит под топлата завивка с чаша в ръка. Малката къщичка отсреща а улицата седи и гледа есенната буря като човече със светнали очи, а комина дими ли, дими.
Едно бездомно куче скита. Дири своята стряха и храна. Не далеч от една мръсна стара кофа седи парче мокър хляб. Подарък.
Листата летят ли, летят над затъмнената алея, образувайки ураган от красота, невидима за малката къща, невидима за големият град, невидима дори за гладното куче.
Ала тя бе там всяка вечер. Бе видяна!
Бе видяна от фотографа стоящ отсреща, загърнат до уши в топли дрехи. Седящ пред статива, с горещо кафе в ръка и пламнали очи заради тази красота.
Есенната буря, това беше просто миг във вечността, неуловим за окото, но не и за душата.
Душата на поета, артиста, фотографа…..