Beleive in you

Още преди толкова години аз успях да те видя, да те пожелая и да успея да вникна зад маската, която си беше сложила... Дори и сега след толкова много време, след толкова много случки и промени, аз още смятам, че те познавам. Вярвам, че те познавам. Искам да те познавам. В мое лице винаги ще има огромната стена от подкрепа, която ще направи всичко по силите си, че и отвъд тях за да ти помогне, без значение от времето или разстоянието...Защото аз видях човека от отвъд...вярвам  в него, съзрях неговата красота, усетих неговата надежда, почувствах неговата топлина и изживях неговата тъга...

Благодаря ти !

Благодаря ти , че накара студеното ми сърце да забие още веднъж ! Без значение дали ще спре или не, ти му даде искрицата на живота дори и за един миг. Ти ме дари с живота и любовта. Напомни ми какво е да усещаш, да дишаш.
Твърде дълго бях мъртвец, твърде дълго бях студен труп, от твърде много време сърцето ми беше спряло да бие !
Дори и сега отново мога да застана лице в лице със страха, надявам се да го преборя, защото все още е останала една ограда, която трябва да премина. Дори сега съм в началото и края.
Благодаря ти за шанса, които ми даде.
Бях забравил какво са думите "моля те" и "съжалявам, "извинявай", за мен те бяха непотребни междуметия в човешкия речник. Благодарение на теб, те отново придобиха смисъл, но до кога ?
Надявам се да успея да взема това, което ми даде, да не го пропилея с лека ръка !
Както направих някога с любовта !

Земя

Аз съм земята, аз съм скалата, аз съм природата, аз съм живота !
Силата майката земя тече в моите вени, тя е част от мен. Като неин наследник аз съм метаморфозата, аз съм вечната суша, аз съм основата на живота и като татък мой дълг е да запазя всички нейни деца.
Всички добри и лошо деца, кръвожадни и тревопасни, силни и слаби, млади и стари, знатни и безименни.
Аз ще бъда пристана, на които ще може да се спрат, аз ще съм стената в дъното, аз ще съм гласът в главата.
Ще бъда и мъдър и стар като вечността и енергичен и засмян като утрешната зора.
Калта ще бъде моята кръв, гората ще е моята коса, скалата ще бъде моята кост, почвата ще бъде моя плът.
Аз ще бъда домът !

Телец

Телефон.
Има толкова много вида телефони, малки, големи, красиви, грозни, добри, лоши, практични, теоретични....всякакви !
Един модерен телефон трябва да има много функции в днешно време, не е задължително неговият притежател да ги използва, но той все пак трябва да ги има ! Камера, Wi-fi, фотоапарат, радио, плейър и така нататък.
Нека се върнем назад във времето, преди хората бяха доволни на мъничкото, обичаха самия факт, че си имат телефон, колкото и тежък да бе той, дори и да нямаше цветен дисплей ! Да звънеше силно и стряскащо с гаден пронизващ звук на монофония. Хората бяха щастливи, самия факт, че той можеше да изпълнява своята главна функция, а именно да говориш, да комуникираш, да бъдеш близко до някои, които е далеч от теб, да вършиш работа. Нима това не е най-важното да знаеш, че този телефон е в твоя джоб и винаги ще бъде от полза в момента, когато ти потрябва !
Днес е едно голямо колебание, вечно съревнование, този ли да бъде, онзи ли !? Този е по-хубав, по мъничък, но онзи има толкова много екстри !
Добре дошли в новия век, ерата на технологията и мултипотреблението , днес всички пазаруваме и избираме неща, вещи, хора и услуги, които дори не знам дали ни трябват. Всичко е просто един престиж, едно съревнование. Днес, не човека притежава телефона, а телефонът него. Представете си сега, какъв проблем е избора, когато не можеш да избереш на какво да принадлежиш, не можеш да бъдеш на себе си, това е невъзможно. Днес човек е роб на своята собствена свобода и право. Право на живот, право на избор, право на щастие, здраве и сигурност. Днес човек седи на кръстопътя на избора, всеки ден, всеки час, дори всяка секунда,.
Дали да слушам музика, дали да пазарувам, дали да ям, да пия, да дишам ! Дори простите физиологични нужди от първо ниво в пирамидата на Маслоу са поставени пред сложен маркетингов избор на желания. Простите нужди са заменени от голямото потребление, които от своя страна са хвърлени в океан от психологични разбирания и вярвания.
Днес човек вече не е доволен, той е подтиснат от избора, които е даден в неговите ръце ! Именно този избор лишава хората от техните телефони и нужди, от техния собствен живот.

Колко телефона смени ТИ през последната година ?

П.С. Концепцията е развита, спряно средното ниво в България !

14,9, 11, 15, 12

    

Имах много хубава идея какво да напиша докато се прибирах насам, но уви ми изветря от главата.

Все пак ще се опитам да възпроизведа главния замисъл на концепцията.

Това може би ще ми е по-лесно да го напиша, отколкото да го кажа.

Какво се яви ти за мен ? - Литературен въпрос !

За да успея точно да ти разкажа какво си ти за мен, първо ще ти разкажа какво съм аз в моите очи.

Нека да поставим въпроса така, представи си една машина, един двигател на автомобил, хубав, мощен и скъп автомобил.

Този двигател е невероятно сложен, направен е от безброй много малки частици, здрави и важни. Всяка една от тях спомага за цялостното му функциониране. Всичко вътре в него е перфектно, ново, здраво, надеждно, работи като по часовник, направо с швейцарска точност. Всичко е премерено и балансирано. Всяко действие предизвиква очаквано последствие, без грешки, без изненади, всичко е точно !

Така всеки двигател се нуждае от гориво, масло и поддръжка ! ? Това е ясно, е тук идва твоята част.

Да кажем, че досега този двигател е работил без масло, без смазване. (практически невъзможно). Но е работил като на магия. Горивото което е използвал до сега е без значение, просто гориво, без вкус, без качество, без енергия в него. Липсата на масло прецаква много двигателя. Той започва да трака, да стърже, да трие, да се поврежда, да се разрушава отвътре. Цялата поддръжка, която той получава е незаменима, може би без нея отдавна щеше да се е предал, но именно тя го поддържа, тя го бута напред, да му дава начален старт, тя ми сипва горивото и го кара да работи, тя е магията, която го поддържа жив !

Е вече се досещаш какво се оказа ти за мен, оказа се маслото. Ти ми даде тази смазка, която нямаш. Даде значение на горивото, даде свободно движение на този залинял мотор, ти можеш да го поправиш. Можеш да го накараш отново да се състезава, защото само ти можеш да стигнеш до всяка една частичка в него и да я излекуваш от нейната самота и ражда.

Беше хубаво да си припомня това чувство, благодаря !

Двигателят !

Свещ. Аромат. Топлина. Доброта.

Това са просто едни неща, които всеки от нас среща за ден, а може би два.

Но да ги задържи това е опасна игра. Човек трябва да се въвлече с цялото си сърце.

Искрица надежда.
Топлина.
Хвани ме за ръка
и поведи ме из света.
Нека с теб да го опозная.
Сякаш от сън събуден съм,
помогни ми , не ме оставяй в нощта
Бъди моята звезда !
Поведи ме за ръка и
разкажи ми за света, за любовта !

Спокойна тиха пролетна вечер ! Добре дошла !
Ела при мен,

ах, как мечтая за теб сега !
За твоя топъл полъх,

тежката миризма и мраня.

Да мога аз в теб да се потопя,

с вечна крачка в нощта !
Да бродя  из улиците пусти

с теб под ръка.

Компания. Мъгла.

Не спирай сега ! 

Бъди с мен,

не искам да бъда сам

в тази тиха кратка пролетна вечер !

Бармане, една бира !

И така започва вечерта. Поредната бе тя, все така сама, както и завчера. 

Седя след дългия ден, сам в ъгъла и пия, телефона звъни. За кого ? На кому е нужен този човек, останал без капчица доблест, без сила и въздух в гърдите си, загубил разум, онемял и ослепял за света.

Та той е просто една развалина, една празнина, просто сянка сега!

Уж всичко има, а вечер се прибира в празнотата на душата си. Пуста и безлюдна, без искрица живот, без дори да трепти.

Загубен. Победен. Отчаян. Незрял. Сам.

Дяволе давай сметката !
Тя е за добрите,
за тези с морал,
за тези с вина,
за тези с доброта,
за тези със сърца !
Дяволе смей се сега,
на глупаците в беда,
на бедняците в студа,
на влюбените сега,
на човека с глава.
Дяволе убий сега,
смелостта, морала и честта.
Дяволе вземи сега,
любовта, приятелството и вярността.
Дяволе прости сега
на крадеца, убиеца и изнасилвача.
Дяволе погледни сега
света през моите очи
и ми кажи:
Защо и мене не взе ти ?

Писна ми от това сърце !
Защо все се меша,
защо все реве
и само не може да расте.
Все иска някои с него
да си играе и обича
като малко дете .
Моля те спри !
Остави ме за миг поне,
Все за щастие тупти
и без него не може да спре!
Сърце прости,
но без теб е по-добре !

Защо пренебрегвам аз гласа на разума. Той е винаги прав. Това е онзи глас, които винаги когато се набъркате в някакви глупости ви казва: абе я не се занимавай и се махай докато е време !
Но не разбира се, винаги трябва да се набутам в бъкиите с това мое желание да помогна и да бъда полезен, да сторя едно добро дело, да знам че съм направил всичко, което съм могъл. Да бе глупости всяка добрина винаги води до сметката, а тя се оказва в моите ръце. Защо ли ? Ами защото е трябвало да стане по друг начин, моята намеса не е била желана или просто всички природни сили са взели решение за всичко, преди аз да си пъхам носа където не му е работа. Да му **а майката, както винаги се отнасят шамари все от някои и аз естествено решавам: Еее айде дай тук аз ще взема да се набутам, та може и някои друг да се измъкне ! И за какво за тоя дето духа! Има време за решения, има и време да изчакване. А онзи глас винаги е прав, но никога не е забавен. Ако искам така да се оплета, просто трябва да правя всичко, което ми казва, наопаки и нещата се получават перфектно. А ако го послушам просто наблюдавам как живота си минава покрай мен без да ме засяга, без да се докосвам до него, скучно монотонно и неприятно. Но иначе гафовете са истински и оказват влияние върху всички наоколо... защо не мога да спра !?
Всичко си има цена, дори и щастието !