Обет на смъртта


Булото на нощта се спуска бавно над деня,
студа започва да се просмуква в плътта,
после докосва твоята душа,
продължавайки през нощта.
Целта й е една,
да вземе тоята съдба!

Усещаш как дъха се изплъзва сега,
без да можеш...
без да можеш да го спреш.

Нощта те обгръща, светлината се топи, образите бледнеят,
а силата изтича като вода.
Безнадежността е еднинственото нещо,
което ти остава сега.
Искрицата живот, те напуска.

Блясаци, смях, лудост...
...спомени.
Един по един виждаш образите
от собствения си път.

Надеждата да спечелиш е нищожна,
също толкова колкото си и ти сега...

Няма я душата...
Няма я плътта...
Няма я любовта...

Остана единствено самота...
Ти и тя...
Слети в безкрайността...

Смъртта е тази, която те утешава сега.
Само тя и вечността...
Обещай ми сега,
че аз и тя
ще вървим,
ръка за ръка...