Проклятие

Моята душа е прокълната, вече съм сигурен в това. Минаха толкова много години и за мен все няма покой, все се оглеждам и имам чувството, че нещо не е като трябва, че не съм на правилното място. Не мога да намеря дом, уют или сигурност никъде. Спокойствието е просто една илюзия, която успявам да си създам за един мимолетен момент, откраднат от хаоса.

През целия си живот съм имал чувството, че всяко мое решение се наказва, независимо дали е добро или лошо, правилно или грешно. Постоянно се случва така, че аз плащам за нещо, за някакви минали грешки. Постоянно ми тежи това чувство за вина, за неизбежност и не мога да получа прошка. Опитвал съм толкова много пъти, толкова различни неща, водя се от добрината, придържам се към милосърдието и любовта. Винаги помагам, винаги съжалявам, винаги съм съпричастен и винаги чувствам вина.

Години наред се опитвам да измия тази вина с нови постъпки, правилни постъпки,постъпки водени от добродетелите на човечеството. Всяка вечер се моля за покой, но той още не ме спохожда !
Какво толкова ужасно съм причинил, че още не мога да изкупя вината си.  А дали тази вина е моя или нечия друга ? Дали не е от изминал живот или ужасно проклятие тегне над мен.

Чувствам се като ангел, които плаща за грешките на всички като човек, които преглъща всичко в името на нещо, което не разбира или само се надява да съществува с някаква по висша цел.

Не получавам прошка, а я търся толкова много, желая я толкова силно. Търся спокойствието, а то все ми се изплъзва, всеки път когато се протегна към него, то се стопява като сянка в мъглата, като дим от комина.

Вярвам, че заслужавам всичко това, не знам защо, но го вярвам. Моля се само за прошка, за каквото и да съм сторил сега или преди или може би ще сторя в бъдеще. Живота на мъченик си избирам и не знам защо. Вълк с ангелски криле ще бъда.