Проклятие

Моята душа е прокълната, вече съм сигурен в това. Минаха толкова много години и за мен все няма покой, все се оглеждам и имам чувството, че нещо не е като трябва, че не съм на правилното място. Не мога да намеря дом, уют или сигурност никъде. Спокойствието е просто една илюзия, която успявам да си създам за един мимолетен момент, откраднат от хаоса.

През целия си живот съм имал чувството, че всяко мое решение се наказва, независимо дали е добро или лошо, правилно или грешно. Постоянно се случва така, че аз плащам за нещо, за някакви минали грешки. Постоянно ми тежи това чувство за вина, за неизбежност и не мога да получа прошка. Опитвал съм толкова много пъти, толкова различни неща, водя се от добрината, придържам се към милосърдието и любовта. Винаги помагам, винаги съжалявам, винаги съм съпричастен и винаги чувствам вина.

Години наред се опитвам да измия тази вина с нови постъпки, правилни постъпки,постъпки водени от добродетелите на човечеството. Всяка вечер се моля за покой, но той още не ме спохожда !
Какво толкова ужасно съм причинил, че още не мога да изкупя вината си.  А дали тази вина е моя или нечия друга ? Дали не е от изминал живот или ужасно проклятие тегне над мен.

Чувствам се като ангел, които плаща за грешките на всички като човек, които преглъща всичко в името на нещо, което не разбира или само се надява да съществува с някаква по висша цел.

Не получавам прошка, а я търся толкова много, желая я толкова силно. Търся спокойствието, а то все ми се изплъзва, всеки път когато се протегна към него, то се стопява като сянка в мъглата, като дим от комина.

Вярвам, че заслужавам всичко това, не знам защо, но го вярвам. Моля се само за прошка, за каквото и да съм сторил сега или преди или може би ще сторя в бъдеще. Живота на мъченик си избирам и не знам защо. Вълк с ангелски криле ще бъда.

Живота

Изминаха толкова много луни, толкова много зими, че вече забравих какво беше детската свобода.  Онова чувство, че всичко е просто и лесно, че няма нищо трудно, всичко е поправимо. Без напрежение, без последствия, без стрес и паника. Онова чувство, да !
Всяка нощ ме променя, всяко утро се събуждах различен човек от вчера, всяка вечер заспивах по-мъдър от вчера, всеки ден се уморявах  все повече. Всеки ден беше ново изпитание, беше нова грешка и ново урок, които трябваше да усвоя. След тези хиляди изминали дни, аз научих хиляди и повече нови неща, дори и днес продължавам да уча, ще уча и след още хиляди дни и никога няма да спра Мъдростта е моята цел, а живота е цената, която трябва да платя.

Живота е ... не мога да го обясня. Има моменти, в които го проклинаш от дъното на душата си, но има и секунди, които не можеш да забравиш до края на живота си. Живота е един, той е най-ценното ни нещо. От всеки зависи как ще го изживее, какво ще остави след себе си , какво ще постигне, ще направи ли света едно по-добро място за всички останали.
Живота е концепция. Той може да бъде война, може да бъде игра, може да бъде полет, може да бъде пътуване, може да бъде всичко, което човек успее да сътвори от него. Живота е вдъхновение ! Той е чистата свежест, надеждата, светлина, всичко, което ни обгражда и изгражда. Човек е всемогъщ ! Ние може да даряваме живот, живот, които ние може да оформим по наше желание и разбиране. Ние може да постигнем всичко.
Живота е един и е вълшебен. Оценете го !