Ето я усмивката смела. С нея вярам, че мога да променя нещата, че имам силата.
Защо ли бихте попитали вие драги читатели ? Ами защото аз вярвам в това нещо, имам желанието и убеждението. Никои и нищо не може да ми го отнеме.
Преди рискувах, толкова много, вярвах, побеждавах и забравях. Защо ?
Защото няма страхове ? Да бе, страхувах се и то много. Простата истина е, че нямах какво да загубя, винаги печелех нещо. Това ми даваше силата да продължа и да вярата, която така силно ме буташе напред.
Бях се превърнал е една превъзходно смазана машина, непоколебима, целеустремена и най-вече никога не спираща. Но защо започнах да мисля, за това което губя. Нима бях натрупал нещо ? Нима имах нещо ? Нима бях някой ? Не.
Аз съм прост и обкновен човек като всеки друг, но с искрица в себе си. Искрица, която аз знаех как да възпламеня по моя воля, по моя команда.
И ето сега седя и се чудя и мая, на каква хала сега съм се озовал.
Ще играя, ще вярвм, ще се боря. Това е моето призвание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар