Глътка студена бира. Вкусът и се разлива по гърлото ми. Седва дълга дръпка от цигарата, а пушека ми влезе в окото. Да се еба в некадърния пушач, си мисля аз.
Вече поредна вечер седя сам на креслото срещу телевизора, а масичката пред мене е затрупана с какви ли не боклуци. Седя и си мисля, колебая се, търся решение и си припомням изминалите дни.
Махмурлука от онзи ден, терзанията през нощта, хубавата разхода под дъжда. И всичко това беше страхотно. Чуствам се воден от някакво по више чувство, което ме изпълва отвътре и ме води, дава ми сила да се усмихна, да продължа напред. Това чувство ме движи.
Но рано или късо отново се оказвам в това кресло, сам с моите мисли. Седя сам в тъмното с цигара в едната ръка и чаша забрава в другата. Пред мен седи въпроса „Трябва ли да се отдам, на това което желая или просто да избягам, с това което трябва.” Реша ли този мои спор, ще съм по-добър човек, целеустремен, искрен и силен.
Но как да стигна до отговора. Просто е отговор няма, няма как да знам кои е вярното решение докато докато се колебая. Не искам да се колебая. Няма да се колебая повече.
Стига. Крещя и викам, няма повече да се потискам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар