ТЯ

 

И ето пак седя сам на бюрото си и размишлявам. За какво, сам не знам. Или може би просто ме е страх да си призная. За нея... Вечер винаги ми се налага да се върна към реалността, било то късно в кревата, или пред компа докато си цъкам някакви неща, или пред поредния филм на телевизора... Още една романтична история, поредна ли бе или първа, дали и моята ще завърши така. Неочаквано или скандално, възможно дори с болка и щастие запиляна, някъде в дебрите на бъдещето.Навсякъде виждам само нея. Балончето в скайп пак се показва и сърцето ми трепва, дали това ще е тя, дали ще я чуя, как е, добре ли е, мисли ли за мене тя?Късно вечер щом се скътая под топлите завивки в мрачната стая, притварям очи и се появява тя, нежна мила, топла. Припомням си с наслада вечерите които сме споделили.И с болка и страст си мечтая до мене да бъде и сега и сега, да мога да я прегърна силно, и любовта си да покажа. Да я целувам.... да я милвам....Защо нужно ми е това ?Това е реалността, аз за нея мисля и блянувам, но как да избягам ?!?!Вечер все някак трябва да избягам, от безсънните нощи студени, от проблемите ежедневни, от страховете големи..... и всичко това изчезва щом за нея се присетя.
Но как без нея да се справя, нима вечно зависим ще бъда от нея.Не, край, стига !!Аз за нея повече не ще милея !!А тя за теб ?Дали и тя не мисли за теб в същия този момент, дали и тя не сънува прегръдката топла?Но как да разбера това ?
Довери се на любовта....