Не ме е страх !
Просто съм притиснат.
Няма къде да отида,
Няма какво да направя!
Пропаста наближа...
Хвърлих толкова много услия за да построя този мой свят, потъпквах и руших миналото си, отмятах се и забравях, падах и ставах толкова много пъти, печелих и губих...
Какво загубих ? Достойнството! Уважението! Силата, волята и надеждата си...
Защо? Та нали сега отново съм пак тук! Пред поредния избор.
Нямам сили за това.
Чуствам се стар...изтощен... незначителен...безпомощен!
Имам нужда от внимание... обич... нежност и грижа!
Не ме е страх.
Омръзна ми да бъда сам,
омръзна ми да се боря сам,
писна ми да бъда на всякъде за всеки
и никои никога никъде за мен...
Загубих приятелите си...
Спечелих само самота с това!
Не искам да избирам сам!
Не искам да продължа така, но не мога да спра сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар